Посрещането на нови коте вкъщи носи радост, но и отговорност, за която рядко се мисли предварително. Малкото същество идва от позната среда и попада сред непознати миризми, звуци и хора. Доверието, което се изгради в първите дни, остава основа за месеци напред. Затова е добре посрещането да се обмисли, преди животното да прекрачи прага.

Какво преживява котето в началото

Котето е отвикнало от шума и топлината на майката и на останалите малки. Раздялата е истинска загуба, дори да не я разбираме така. В първите часове инстинктът го кара да се скрие и да наблюдава, преди да направи каквото и да е.

Страхът не е каприз, а нормална реакция на животно без опит с хора. То не знае какво следва и затова подхожда предпазливо към всяко движение наоколо.

Обикновено котето се крие, отказва храна и стои настрани от ръцете. Тези прояви сами по себе си не значат, че нещо е сериозно, а че му трябва време да огледа. Ако обаче се появи отпадналост, силно безпокойство или друг тревожен признак, разумно е да се потърси ветеринар, защото само той преценява състоянието.

Котето се ориентира главно по миризмата и затова познатата миризма успокоява. Парче плат от старата среда или от майката помага в първите нощи.

Чести грешки с нови коте у дома

Най-честите грешки идват от желание да се помогне бързо, а не от лошо отношение. Познаването им позволява да се избегнат, без животното да плаща цената.

Първата е наложената близост, докато то още няма доверие. Прегръдките и вдигането още при пристигането го плашат и удължават уплахата. Същото прави и шумната тълпа от посетители в първите дни.

Втората грешка е предоставянето на цялата къща наведнъж. Котето се губи в пространство и звуци, вместо да опознава дома на спокойни етапи. Достатъчно е началото да мине в една тиха стая.

Третата е рязката смяна на храната и на режима, защото новите вкусове и различното време за хранене натоварват животното. Преходът минава по-леко, когато промените идват постепенно. Четвъртата е липсата на безопасно място, на което котето да се оттегля. Без свой кът то остава без убежище при умора или изплашване.

Място за отдих и спокойствие

Котето има нужда от собствено място, отделено от шума на дома. Подходящ е тих и полутъмен ъгъл, далеч от честото минаване на хора. Там се поставят меко легло, вода и отделен кът за нуждите на животното.

Това място не бива да се превръща в наказание или в кът, от който котето се изважда насила. То служи само по негово желание и носи усещане за сигурност.

Полезно е отначало то да е на разположение непрекъснато, без да се пипа и размества. Когато животното разбере, че кътът не се отнема, то започва да го ползва и да се отпуска. Така мястото се превръща в негова опора в шумния дом.

Полезно е храната да стои на постоянен ъгъл, а водата да се сменя често. Котките пият малко и на кратки глътки, затова чистата вода на достъпно място има значение. Когато редът на деня се повтаря, животното се отпуска по-бързо.

Запознаване с дома

Домът се открива постепенно, а не с едно завъртане на всички стаи. Началото е в една стая, в която животното има вода, легло и кът за нужди.

Когато котето започне да излиза само, вратата се отваря към следващото помещение. Новите миризми се разглеждат бавно, защото острото обоняние е основен начин то да се ориентира. Високата мебел и прозорците също се обезопасяват предварително. Домът се превръща в познат, когато всяко ново място се посещава по няколко пъти, преди да се прибави друго.

Търпението в този етап спестява много уплаха. Пришпорването да се изследва всичко наведнъж връща котето в изходна позиция, защото то чувства загуба на контрол. Когато то само задава темпото, посрещането минава по-леко.

Не е добре вратата към външния свят да се отваря в първите дни. Прозорците се затварят с мрежа, а кабелите се прибират, преди котето да стигне до тях.

Първи дни с деца в къщата

Децата в дома имат много енергия и желание за игра, а малкото животно още не е готово за тях. Срещите се организират кратки и под надзор. Целта не е забавление от първия ден, а спокойно опознаване.

Полезно е да се обясни, че котето не е играчка и че прегръдките му се налагат, а не се отнемат с лека ръка. Добре е то да има възможност да се отдръпне, без да бъде гонено. Когато си направи място за себе си, срещите стават по-чести и по-спокойни.

Шумът и тичането около животното го изморяват повече, отколкото изглежда. Затова в първите дни по-добре е игрите да са тихи и кратки.

Възрастните задават правилата и ги спазват последователно, без да се отстъпва днес и да се забранява утре. Когато те са спокойни, спокойствието се предава и на детето, и на животното. Така срещите постепенно престават да бъдат изпитание.

Заключение

Първите дни не трябва да минават в стремеж всичко да стане бързо. Спокойствието, тишината и предвидимият ред дават на котето най-много. Познаването на честите грешки позволява то да бъде посрещнато по начин, който разбира.

Ако се появи тревожен симптом, отказ от вода или силно безпокойство, най-разумният ход е разговор с ветеринар. Опитът показва, че малките притеснения се овладяват най-лесно, когато се забележат рано. Само специалистът може да прецени дали положението е за наблюдение, или за лечение.