Дефицитът на витамин Д e изключително широко разпространен проблем, както в световен мащаб, така и в България. Независимо, че по статистика, у нас има средногодишно по 300 слънчеви дни, около 75% от населението на страната ни има недостатъчна концентрация на витамин Д в кръвта. Все пак, ежедневието на голямата част от хората минава на закрито, така че слънцегреенето се явява второстепенен фактор. Тъй като симптомите са доста неспецифични и обикновено трудно могат директно да насочат към този дефицит, най-добрият начин за оценка на витамин Д статуса е чрез лабораторно изследване.

Какво значат цифрите, които получаваме от лаборатория при изследване на витамин Д

На първо място, нека уточним, че за измерване концентрацията на калциферол в кръвта се използват 2 различни мерни единици – по-разпространената нанограм на милилитър (ng/ml), но понякога също и наномол на литър (nmol/l). В България се срещат лаборатории, които работят и с двата стандарта, ето защо, преди да се интерпретират резултатите, е важно да се вземе предвид мерната единица. За да се превърне стойността на nmol/l в ng/ml трябва да се раздели на 2,5, т.е. 25 nmol/l = 10 ng/ml.

За норма се приемат стойности > 20 ng/ml, при < 20 ng/ml се говори за недостатъчност, а при < 12 ng/ml е налице тежък дефицит на витамин Д. Повечето световни консенсуси препоръчват поддържане на нивата > 30 ng/ml за правилното изграждане на костната тъкан, а за оптимално подпомагане дейността на имунната система, някои автори съветват концентрацията на холекалциферол в кръвта да се поддържа между 40 – 50 ng/ml. Поради различните методики, които се използват в различните лаборатории, тези цифри могат да варират, затова винаги трябва да се вземат предвид референтите стойности, посочени от самата лаборатория.

Дефицит на витамин Д в ранна детска възраст

Това състояние, за което днес се извършва масова профилактика с витамин Д на капки, може да доведе до развитието на болестта рахит. В миналото, особено при деца, родени в есенно-зимните месеци, това състояние не е било рядко. Поради интензивния растеж на новородения организъм, нуждите от калций са много високи, но без витамин Д калцият, който се съдържа в кърмата, не може да бъде усвоен в червата. Единствен изход, за поддържане на нивата в кръвта, е да се извлече калций от костите, които и без това не са с особена твърдост в тази възраст. Като резултат те стават още по-меки и лесно се деформират и изкривяват. Смутената минерализация на костите, при която за сметка на калция се увеличава съдържанието на белтъци, се нарича остеомалация (меки кости).

Дефицит на витамин Д при възрастни

Възрастните също могат да страдат от влошено изграждане на костната тъкан при дефицит на витамин Д. Ако страда само минерализацията на костите, състоянието се нарича остеомалация, но ако има потиснато изграждане, както на органичната, така и на неорганичната съставка на костта, намалява общата костна плътност и състоянието се нарича остеопороза. Възрастните с остеомалация не страдат от костни изкривявания, както децата с рахит, защото костите им вече са завършили своя растеж, но при остеопороза се увеличава рискът от фрактури и може при много безобидни травми да се получи счупване на някоя кост. Особено неприятни, а чести в подобни случаи, са счупванията на прешлените, на шийката на бедрената кост, на китката и др.

Тъй като витамин Д допринася и за нормалната функция на мускулите, дефицитът му, особено при по-възрастните, води и до повишен риск от падания, респективно костни фрактури. Забавят се рефлексите, мускулният тонус е по-слаб, отделно по-възрастните хора имат и в някаква степен отслабени зрение, слух, т.е. рискът от травми при тях е по-висок.

Извънскелетни последици от витамин Д дефицит

Установени са и редица други функции на калцитриола – несвързани пряко с калция и костното здраве. Този витамин допринася за нормалната функция на имунната система, рецептори за витамин Д са открити в различни бели кръвни клетки и при недостиг, тяхната функция също страда. Хора с подобен проблем са по-изложени на риск от развитие на остри сезонни инфекциозни заболявания, като грип и др. В дългосрочен план е установено, че дефицитът на витамин Д се открива при голямо разнообразие от пациенти – такива, страдащи от сърдечно-съдови заболявания, от захарен диабет, от депресия и др. Учените допускат, че е възможно да има причинно-следствена връзка между недостига на витамин Д и повишеният риск от поява на тези болести.

Като се има предвид казаното дотук, добавянето на витамин Д към диетата винаги изглежда като добро решение.